Дон Жуан де ла Манча

„Човек може да бъде щастлив само с първата или последната жена“, казва бащата, обобщавайки дилемата на мъжа-авантюрист. Неговият син Натан също е такъв прелъстител. Постепенно се озоваваме под влиянието на меланхоличния и трагикомичен рицар, който неуморно се бори за любовта си. Бързо започваме да съчувстваме на жените, които му се изпречват по пътя.

Натан, приближаващ до „третата възраст“ и работещ като отговорен редактор в отдела „Живот“ на един вестник, има правото да опитва своята мъжественост с многобройните жени около него, но вече не изпитва удоволствие от това. Той е загубил желанието и страстта си.

С остроумие и хумор повече отвсякога Роберт Менасе описва общество, което не може да продаде дори литър минерална вода без еротична нотка. Социално-критичният поглед на автора проличава и в размислите и репликите на трагикомичния герой – например: „Кариеристите следват установения курс; тези, които предпочитат отклонението, следват ескурса; а 'добрият германец' често бива смятан за лош журналист.“

Така с финна ирония Роберт Менасе надзирава през шпионката към една епоха - последната част на двадесети век.