Руслана Гретел или за многоточието на акта

... един незавършен правоъгълен паралелепипед, изпълнен с дъжд. След няколко часа в него щеше да бъде поставено поредното човешко тяло. В близост до този водоем скоро ще се съберат роднините на починалия и ще плачат като разплакани животни. Няколко часа по-късно тези същите хора ще вземат шепа кал и ще я хвърлят върху ковчега; вместо звукът от земята да удря капака му, той щеше да издава "пльок" във водата, образувайки странни концентрични кръгове. След малко черковната камбана щеше да бие за последен път. Скоро след това гробарите щяха да положат ковчега в проклетата яма, тъй като сме на Земята и законите на Архимед важат тук. Дъждът все така щеше да продължава да пада както в момента. И само след известно време отново ще обявят някого за мъртъв...