Да си жена

Пред вас се намира една невероятна книга, която впечатлява както с визуалната си част, така и със съдържанието си. Четенето й е лесно и приятно. Тя е посветена на жените, които водят битка с една от най-опасните болести в съвременността и проявяват кураж да продължат напред. С помощта на словото и цветовете две даровити авторки - Мариана и Александрина, показват своята дълбока подкрепа и уважение към каузата на Националната асоциация на жените с онкологични заболявания в България. Напълно одобрявам техния благороден жест. Искрено се надявам стихосбирката да достигне до много читатели. Бих искала тя да донесе живот, топлина, духовна опора, сила и надежда за всички, които вярват в себе си и в мощта на любовта. За тези жени, които разбират своето откровение: "...някъде /зад ден и половина/ единствено за мен цъфти кокиче. Единствено за мене той събира морски раковини".

Зорка Първанова

Да бъдеш жена е истинско чудо...! Да посрещаш изгрева с усмивка като ленивата котка, която приспива толкова мъже – това е велико! Ръцете ти са подобни на клавиши; могат да изсвирят всякакви мелодии – весели или тъжни – ако вдъхновението го позволява. Да бъдеш жена не значи просто да си принцеса безгрижно облечена в пантофки; ежедневните задължения са част от твоето величие.

Да бъдеш жена означава да оставаш будна дори когато светът около теб спи сладко забравен в собственото си великолепие – непогрешимо саморазличие във вселената.

Тази роля носи верност към любим човек независимо от недостатъците му според божиите заповеди; неговата любов компенсира натрупаните векове вина.

Битието като жена прилича на празник: мнозина вярват във него, но малцина успяват истински да го усетят.
Дори никога да не научиш какво мислят другите за теб; дори когато споделяш душата си безусловно през видима сделка - няма нужда от вечност под формата на гаранция; а вместо това оставяш следа чрез смелостта наречена Любов...

Наистина,
да бъде жена е… Величие!