Старата улица

Старата улица може да носи имена като „Стралджа“, „Невен“ или „Миджур“, но никога няма да бъде наречена на победа в битка, министър или президент. Къщите там не разполагат с домофони и охранителни системи срещу крадци. По-скоро са павирани, отколкото асфалтирани. Хората все още сами почистват тротоарите пред домовете си, внимателно отстранявайки фасовете между плочките и следейки черна котка, за да не попаднат в дяволския кръг на нови тревоги и бедност. Тогава животът им се променя радикално. Красивата Милица е принудена да танцува гола пред заможни мъже с развратни намерения; старите моми изваждат кукли вместо живородени деца от роклите си; Астарджиев разхожда фризирани пудели на реститутки и наркотици търговци; а часовникарят – роден със сърце от майка-любовница на Сатаната – събира средства за луксозна сватба в църквата „Света Неделя“. Селяните от близките села продължават да предлагат на инкасатор бай Сандо опашки от слабички катерици за зимните палта, докато той мечтае през нощта как става професор Александров. Защото именно сънят е истинската действителност за хората от старата улица.