Вяра имам

Преди две години написах книгата "Мира нямам" и все още не съм намерила покой. Никога няма да го постигна, когато става въпрос за възможността да помогна на някого да вярва в себе си, в доброто, в любовта и в Бог – който е част от всеки един от нас!

Както и в предишната ми творба, много от стиховете тук са вдъхновени от изповедите на моите пациенти, които аз преработвам по поетичен начин. Отговори на читателски писма от втория раздел ще бъдат публикувани пак в различни печатни медии. Герои (истински герои!), описани във третата част, представляват сборни образи с общ прототип и променено име.

В "Мира нямам" завърших посланието си към читателите с думите: "Умният читател сверява часовника си с написаното и сам взема решенията си. Има множество въпроси, но не можем да обхванем всичко само в една книга. Нямам намерение да спирам да пиша или прекратявам работата си с пациентите; продължавам да търся начини хората да се замислят върху качеството на живота си просто защото... нямам мир. Това ме кара истински да се чувствам жива!"

Сега бих искала само да добавя: не просто жива, а щастливо жива, защото ВЯРА ИМАМ! Надявам се всеки един от вас ще открие поне малка подсказка за своето личното щастие чрез тази книга. И така допринасяме за спасяването на планетарния живот! Защото всички сме свързани като едно цяло – болестта на част разболява цялостното организъм; лечението на част лекува целия организъм! Да повярваме в това означава da сме истински човечни - както моята шестгодишна пациентка вярва in звездите дори през деня! Всички можем това – стига само да имаме доверие!

С уважение,
Мадлен