Левски & Попа

Когато бях дете, баща ми ме запозна с Дякона Васил Левски. Събирах всичко написано за него и се опитах да посетя всички места, където е основал комитети, но не успях – той е пътувал пеша или с кон. Разпитвах образовани хора защо Апостолът живее в нас, а ние сякаш сме изгубени? Защо помним неговия спомен само на деня на обесването му, докато рожденият му ден преминава незабелязано? Как така паметникът му в София е място, където самолетите летят над главите ни и трудно можем спокойно да поставим цвете? Защо разрушихме родната му къща и я унищожихме с фалшива реставрация зад офицерска постройка? Всички ханове, където е отседнал Левски също са разрушени! Даже възстановихме паметника му в Брацигово!

Нещо като фондацията "Граждани срещу насилието" ни принуждават да оправдаем свещеника, забравяйки че именно той беше единственият българин позволил си да говори лошо за Левски и "...днес зове за отмъщение..." (виж "Требника"). Преди години разговарях с Мерсия Макдермот относно Яне Сандански и Левски, Карлово и българите; обсъждахме абсурдния конкурс за паметник (един проект представляваше гигантска бесилка). Стана въпрос и за впечатленията от музея на Левски в Карлово; там бе написано: "Българите нямат нужда от Господ - те имат Левски!", което смятам за най-значимият паметник посветен на Апостола.

Много от моите въпроси остават без отговор. Не можем просто да заявяваме гордо какъв чист човек е бил Левски без реални действия в негова чест. Заради това започнах тази анкета. Вече тя е "отворена" и всеки може самостоятелно да я продължи.
Александър Стефанов