Съвременни проблеми на теорията и практиката на международния договор

Международният договор представлява една от най-популярните правни форми за регулиране на отношенията между участниците в съвременната международна сцена. Той възниква в определен момент от развитието на междудържавните отношения и непрекъснато се усъвършенства, като през XIX век заменя международноправния обичай като основен източник на международното право. В днешния ден, международният договор и принципът Pacta sunt servanda играят ключова роля, тъй като се счита, че именно те пронизват цялата система на международното право и служат за основа за поддържането на глобалната стабилност и сътрудничество.

Развитието на съвременните международни отношения е повлияно от различни процеси с различна степен на значимост в глобалната система. Сред най-належащите проблеми са актуализирането на правилата за поведение в нормативната подсистема, както и кодификацията и прогресивното развитие на международното право.

Интернационализацията и универсализацията във всички сфери изискват прецизно регулиране чрез сключването на безупречни международни договори. Макар двустранните споразумения да имат голямо значение за междудържавните взаимоотношения, наблюдава се растяща необходимост от многостранно уреждане с цел увеличаване ефективността както при вече действащите норми, така и при разработването на нови общопризнати правила. По този начин многостранните договори стават все по-важни инструменти за организацията и насърчаването на универсално міжнародно сътрудничество.

През последните десетилетия характерна тенденция е разширяването върху общите международни договори. Сключени са множество универсални споразумения относно опазване околната среда, правата човека, разоръжаването и управлението използването ресурсите в световния океан или космоса.

В допълнение към традиционната форма договаряне напоследък се забелязва стремеж към ускоряване чрез опростени методики – едностранни актове от държавите по отношение задълженията им. Независимо от това обаче очевидно е, че днес предпочитан модел остава формулировката посредством договора въпреки наличността неуредени въпроси.

Основният фокус на настоящото изследване е анализът около теоретичните аспекти свързани с практическото разработване: влизаща сила; тристранност; легитимно прекратяване или суспендиране действително действие; а также други важности свъзрани със самия случай веднага след Виенската конвенция относеща договора.
Целевият резултат би бил предоставянето детайлна концепция касаеща сегашнoто положение надграждане договарянeто права.
С тази монография авторът цели да внесе иновации в юридическата литература , а освен това да осигури практически полезност."