Въведение в историята на автографирането

Средновековното изкуство често се възприема като анонимно и колективно, което е разпространено мнение в научната литература. Въпреки това, истинската анонимност е само на повърхността, тъй като Бог познава тайните неща. Изследването на традицията на автографите показва индивидуалността като мистериален акт на памет в йерархичния художествен контекст – от явно триумфално присъствие в произведението до дискретното, почти незабележимо.

В тази книга изкуствоведът Зарко Ждраков предлага идентификация на авторските подписи чрез иконични визии, които служат за основа при проследяване типологията им от древността до съвременността. Той обобщава известни примери за автографи и добавя нови идеи, разширявайки концепцията за творческото присъствие в произведенията. Ждраков разглежда идеално-поменалната среда около подписа във връзка с екзистенциалната идентичност на автора през времето и пространството. Подписът превръща творбата в жив организъм – рожба със собствено име.

Подписът включва името на автора и фамилията му, докато самият процес по подписване допълва представата от света на идеите. Хармонията между реалния и въображаемия свят се постига чрез силата зад акта, който символизира мистичното единение между Твореца и неговия Първообраз. Автографът представлява финалния стадий и действителният аспект на този мистериален съюз. Накрая Ждраков анализира практиките по подписване в модерното изкуство през XX век и установява тяхната свързаност с традицията по отношение на автографите.

Тази тематика е иновативна за нашата историография не само у нас; общоприето е схващането за анонимността сред средновековните майстори... Настоящото изследване удовлетворява необходимостта в областите история, изкуствознание и археология.