Тайнственият пламък на кралица Лоана - меки корици

Изданието съдържа над 280 илюстрации, от които 250 са в цветен формат.

В този роман, въпреки че е украсен с цветни изображения, мъглата доминира. Ямбо се събужда сред нея след инцидент, при който е загубил своята памет. Не става въпрос за "семантичната" памет според невролозите (Ямбо знае всичко за Юлий Цезар и може да рецитира всички стихотворения, които е прочел през живота си), а за неговата "автобиографична" памет: той не помни собственото си име, не разпознава жена си и дъщерите си, както и нищо от детството или родителите си. С помощта на съпругата си в бавното му възстановяване тя го убеждава да посети селската къща, където са запазени книгите и вестниците от детските му години, училищните тетрадки и грамофонните плочи.

Така на един голям таван между регионите Ланге и Монферато Ямбо преживява историята на своето поколение чрез произведения като “Младост” и “Пипо не знае”, спомняйки си за Мусолини, Салгари и Флаш Гордън както и свои ученически теми като член на детската фашистка организация “Балила”. Той среща две празноти все още обвити в мъгла: травмите от жесток опит по време на съпротивата и размазан образ на момиче, което е обичал на шестнадесет години преди да бъде изгубено.

След получаването на втори инсулт Ямбо попада в кома; но изживява циклично миговете от детството si сред постепенно избледняващата мъгла. В един добродушен Апокалипсис - покрай тридесета шеста песен от Дантевия "Рай", Бинг Кросби , дон Боско and стълбата към Ванда Озирис всяка минута приближава последното видение. Но...

Умберто Еко има множество научни публикации – трудове сблъсък със студии ценна статии. През 1980 г., той написва дебютния свой роман „Името на розата“, който печели награда „Стрега“ през 1981 г.; последват романи като „Махалото на Фуко“ (1988 г.), „Островът от предишния ден“ (1994 г.) та „Баудолино“ (2000 г.).