На края на географията

Португалският автор Антониу Лобу Антунеш (роден през 1942 г.), който е и практикуващ психиатър, остава активен в професията си дори след значителния успех на своите ранни романи. Той е признат от критиците за един от най-влиятелните съвременни европейски писатели. Неговото творчество включва над десет романа, сред които "Слонска памет", "Смъртта на Карлос Гардел" и "Величието на Португалия". Романът му “На края на географията” черпи вдъхновение от опитностите му в Ангола, където работи като лекар по време на войната в бившата португалска колония.

Ангола представлява краят на географията с безкрайния ужас от абсурдната колониална война; там се намира Африка с нейната сурова красота и жестокост. В този контекст страданията както на белите, така и на чернокожите са част от неизживения кошмар на главния герой, който разказва своята история пред случайно срещната жена в бар в Лисабон. Спомените му за детството, семейството далеч назад във времето, отношенията с жените и ненавистта към режима при Салазар се комбинират в почти клинично описание на военните конфликти – всичко това представено чрез блестящ монолог със забележително образен и метафоричен език. Не случайно романът често се сравнява с “Пътешествие до края на нощта” от Луи-Фердинан Селин; “На края на географията” е изключително произведение – едновременно трагедия, сатира и лирична епопея – което несъмнено заслужава да бъде наречено един от най-значимите антивоенни романи през XX век.