Петия в карето

"Петия в карето" представлява първата част от известната Дептфордска трилогия, която включва и романите "Мантикората" и "Светът на чудесата". Авторът Дейвис черпи вдъхновение за творбата си от юнгианската психология, собствения си опит, любовта към митовете и магията, както и от наблюденията си върху провинциалния живот, войната и религията. Историята проследява живота на един рационален човек, който осъзнава, че чудото е просто различен аспект на реалността. Главният герой – учителят Дънстан – се чувства обиден след пенсионирането си и решава да напише писмо до новия директор, в което споделя необикновените събития в своя живот и важността на "Петия", играещ роля в съдбите на няколко души. Той носи чувство за вина по отношение на психичното разстройство на жена, с която остава свързан до края на нейния живот... Това е зряла и завършена творба - една от най-добрите канадски книги изобщо.

Защо хората по света през всички времена жадуват за чудеса, които поставят под въпрос установените факти? Чудесата ли са плод само на човешките желания или всъщност идват от дълбоко заложено знание у нас?

Към Бог пристъпваме бавно; не скачаме направо.

Едно от жестокостите в театралното представление наречено живот е фактът, че всеки смята себе си за звезда; рядко осъзнаваме моментите когато сме просто поддържащи актьори или статисти.

Човечеството не може да понесе идеалното – то го унищожава. Ние желаем дори светците да имат свои недостатъци. Ако тези възвишени същества могат да се приближат до Бога със своето несовършенство, значи има надежда дори за най-лошите сред нас.

Простете си вашата човечност; това е началото на мъдростта и част от истинското значение на богобоязливостта.

Всеки индивид носи свой собствен демон… Необходимо е да познаем личния си дявол като започнем с неговият предшественик - Старият дявол… "Бог може би е неуловим," но той не проявява жестокост." Опитай се да схванеш тази недостижима природа вместо постоянно да негодуваш относно жестокостта. Може би Бог те е определил за специална цел.

В опера трябва задължително присъства примадона – почти винаги сопрано; често глупав тенор като нейния любовник; контраалт - конкурентка (нещо като магьосница); а баса символизира злодея… Но сюжетът няма как да се развие без още един персонаж — баритонът известен като Петия в карето. Този образ представлява лишеният от противоположния пол участник: именно той знае тайната произхода героя или помага героинята във критични моменти; понякога даже причинява нечий край ако сюжета го налага. Без него история няма! Ролята му може би изглежда непривлекателна , но тя има голямо значение , а кариерата му често трае повече отколкото славните роли . И ти ли играеш ролята “Петия”? Разберете сами!"