Изкуството на пожара

В стихотворенията на Николае Опришан се натрупват страсти и внезапни метафори, които преливат в гърлото им, изтласквайки думите и образите нагоре. Чувството е, че поезията му е наситена с толкова много образи и състояния, че авторът – независимо дали осъзнато или не – се опитва да ги освободи навън. Те обаче остават струпани пред вратата в един своеобразен хаос, докато решат коя от тях първа да напусне. По този начин мащабното платно, което той тъче или по-скоро бродира като средновековен майстор на гоблени, става още по-впечатляващо; бодовете са плътно разположени един до друг, подобно на спокойна езерна вода през пролетта, напомняща за мистичните води на приказни езера с неизяснени тайни.

В крехките забранени светове на Николае Опришан загадката представлява вторична същност – но тя не е типичната приказна мистерия. Вместо това авторът предлага на читателя възможността самостоятелно да избере какво го засяга най-силно и сам да изгражда редицата от впечатления и чувства във всяко стихотворение.

Особено впечатляващо е фактът, че именно в тази книга – която представя автора пред българските читатели за първи път (тя е третата му публикация в Румъния) – всички стихотворения формират едно цяло. То представлява еклектично и разнообразно единство с остри ръбове и ъгли, окачили мисълта на читателя върху себе си така, че той може да надникне към скритите кътчета от душата.