Итанесиес

„Живея в такова далечно бъдеще, че то ми изглежда като остаряло и изтляло минало.“
С.Кржижановски ‘Работни бележници‘

Като Лесков, Кржижановски е считан за „незабелязания гений“, който се сравнява с Едгар Алан По, Кафка, Гогол и Александър Грин. Той става известен едва 40 години след смъртта си, но винаги е бил убеден в призванието си да стане писател. В неговата философия на условността изпъкват две основни идеи: променливостта на историята и осезаемото присъствие на човека в нея. Небольшо отклонение от обичайния му път би могло да го срещне с редица значими фигури от европейската култура през 20-ти век, които по това време живеят в Париж – Модилиани, Пикасо, Аполинер и Бретон. Вероятно именно неизвестността му тогава го предпазва от вечна забрава подобно на много творци, изпреварили времето си.

В биографията му са останали малко сведения, което оставя голямо пространство за въображението. Прозата му в началото е напрегната и трескаво проучва различни теми и стилове на писане. Той е затворен и дълбоко замислен – характерно за великите творци. С отличен усет към музиката; той е запален по Бетовен и Шопен. Още докато учи гимназия разбира стойността на Кантовата „Критика на чистия разум“; по-късно намира верен съюзник в Шекспирово творчество, което го защитава от метафизичните дилеми на Кант.

Тази книга съдържа шест разказа и две новели с експериментален реализъм , философска фантастика и антиутопии. Темите включват пространството (‘Квадратурин‘), където телата ни трябва да живеят стегнати — "както тясно така нещастно", както предимствата на пустота спрямо празнотата. Човекът живее ограничено върху назначени му 8 квадратни метра площ; той мечтае за безкрайност ала се страхува тя да не бъде пуста. Заради материалните вещи човекът губи връзка със света около себе си; трябва да ги освободи — например като изхвърли стар копринен книгоразделител — за да потърси вдъхновение сред тъмните улици.

Авторът представлява онзи „фантазиращ съчинител“, който непрестанно преследва литературния дилижанс: ако настойчиво успее първи да се качи нагоре стъпалото към успеха или поезията може никога да не успее да го достигне; а ако прояви джентълменство й предостави място ще остане само един отделил се автор с колекция ръкописи при редактора отбелязани “за връщ.” Истинският талант умее майсторски балансира между получаването και даването.