Тетрамерон. Историите на Соледад

С „Тетрамерон“ Сомоса отдава почит на устната традиция на разказването, напомняйки ни за класически произведения като „Хиляда и една нощ“ и „Декамерон“. Това е богата на символика четиригласна творба, която води читателя от история в история, представяйки различни разкази един в друг, подобно на китайски кутии с вложени елементи. Творбата предполага безкрайност и предлага "разказ завинаги".

Готическият текст, който съчетава красота и бруталност по испански начин, представлява истински карнавала на въображението. Той се движи през лабиринти на напрежение и е свързан със загубата на невинността при преминаването от детството към зрелостта. Но не само това – самият автор твърди, че романът разглежда всяка важна стъпка в живота ни; промяната винаги носи загуба част от онова, което сме били или притежавали.

Особено внимание заслужава петият герой - дванайсетгодишната Соледад. В периода между два свята (името й означава самота) тя чрез историите на четиримата разказвачи започва да губи частица от самоличността си. Въпреки това успява да се изправи с удивителна сила пред сложните загадки на живота.