Маргьорит (и други регистри) /Второ допълнено издание

Екатерина Йосифова споделя, че е трудно да се обобщи кратко съдържанието на книгата. Тя описва как читателят трябва да се движи бавно през страниците и често спира след всяка важна фраза или в централната част на стихотворение, без да нарушава ритъма на композицията. В творбата се проследяват тънки линии между болката и смелостта, размисъл и импулсивност – "мъдрост без бъдеще". Поезията е изпълнена с разпокъсани знаци, оставящи усещането за дълбочина и достойнство.

Марин Бодаков подчертава иновативността на написаното от Маргьорит в съвременната българска литература, като казва, че такова използване на сказуемни определения не е срещал преди.

Емануил А. Видински описва книгата като място, където мълчанието носи силен смисъл и където несигурността е навсякъде.

Йорданка Белева я нарича прекрасна книга, която не само задоволява читателя, но го вдъхновява да пише самостоятелно.

Петър Чухов я характеризира като дълбока поема за отчаяние и красота; тя поставя въпроси относно доминиращите нarrativs в поезията ни.

Георги Господинов отбелязва финесът при боравене с темата за болката и сложността на езика.

Михаил Неделчев акцентира върху многожанровостта на произведението с впечатляващи прозрения, които изискват обсъждане.

Добрина Топалова чувства почти обсебено отношение към думата „пределно“, което определя текста като мъдра работа с лаконичен стил. Според нея тази поезия избира само онези преживявания със значение за духа. Лаконизмът тук не представлява опити за примитивизъм или формално приближаване до минимализъм; той притежава естествено качество у автора—естетически изтънчен подход към словото.

Георги Каприев разглежда работата както раждането така и агонията в контекста на реалността чрез тихо описание на страданието: история без големи сюжети — история единствено свързана с малките детайли от живота.

Книгата беше номинирана за Национална награда за поезия „Иван Николов“ още при първоначалното си издание.