Видрица Literarica

Тези текстове са разпокъсани и идват от различни периоди, оставени зад мен като трохи от приказката за "Хензел и Гретел". Събрах ги под покрива на тази книга, с надеждата да им придам някакъв ред и взаимовръзка. В крайна сметка единственото нещо, което ги свързва, е техният автор, който също е преминал през изменения през годините. Въпреки това съществуват определени устойчиви ядра, които обединяват тази фрагментарна структура – моето дългогодишно занимание с българския модернизъм например или интересът ми към поети като Борис Христов, Константин Павлов и Биньо Иванов. Обърнал съм внимание на настоящето писане - творби на приятели от поколението на 80-те години до новите гласове в литературата. Всичко това представлява една пътеписна книга със статии, които отбелязват важните моменти в интелектуалното ми развитие наречено живот. Затова я озаглавих "Видрица Literarica". Видрицата символизира чанта за всякакви вещи – едно време циганките я носели прикрепена за ръката си докато просякували по къщите; според поп Минчо Кънчев той първи използвал метафорично този термин. Подобно на тях аз събирах дарове от врата до врата и от книга до книга, стремейки се да запълня моята собствена колекция. А дали тези дарове са стойностни – само читателите могат да решат./Едвин Сугарев/