Книга на мълчанието

По пътя, обгърнат от радостни сенки в планината, се натъкнах на дърво, повалено от силния вятър, което сякаш ме зовеше да се приближа. Короядът бе разголил ствола му и с усърдието на древен монах продължаваше да изрисува странни гравюри по него.

Докато се навеждах над тези творения, си спомних за онези нирвански мигове, когато също опитвах да оставям следи чрез думите си върху смъртта... Оттогава обаче много листа опаднаха – множество дървета и книги срещнаха своя край...

Въпреки че все още вярвам в божествения произход на Словото, днес под влиянието на този талантлив гравьор на Смъртта приемам Мълчанието ... и човешкия финал тук на Земята.