Вместо книга

**Вместо предисловие**

През годините изградих множество железни теории и ги защитавам с неоспорими аргументи. Винаги съм смятал, че омъжването в млада възраст е най-голямата глупост. Достатъчно е да се огледаш наоколо, за да видиш примери - сигурен провал. Женитбата с чужденец ми се струваше идиотска идея; как можеш да имаш успешна връзка с някого, който не е израснал в същия контекст? Задавах си въпроса защо изобщо трябва да се жени човек – какво значение имат подписите, когато просто може да живее с някого? Бях убедителен и настойчив особено по време на спорове.

С времето обаче преминах през три брака. Първият беше твърде рано, вторият – със задграничен партньор. След този опит осъзнах, че няма начин да се върна обратно от чужбина. И знаете ли какво стана? На третия път реших пак да избера българин и бях убедена, че вече няма риск от развод. Но точно така - разведенa станах и трети път.

Моите убеждения не касаеха само браковете ми; независимо за какво ставаше дума, ако започнех категорично да заявявам мнението си, то веднага рухваше като кула от карти. Също така мислех дали има смисъл изобщо писането на роман или научна работа; а написването на автобиография без статус на холивудска звезда определено бе абсурдно според мен – кой би искал да знае моята история?

Понякога пишех кратки текстове само за себе си и ги събирах в един файл. Статиите ми за списанията бяха целенасочени и подходящи за публикуване; но тези малки творби дори нямат структура на разкази – те са напълно основани на действителността и личния ми живот без никакви измислици.

И все пак държите книга в ръцете си и тук няма нито един фиктивен герой. Може би мога донякъде да оправдая решението си чрез Емето, която прочете част от моите текстове преди време и ме убеди обещая й публикация на книга.

Вера Петрова