Съчинения в 17 тома Т.6: Родопски властелини

Докато се потапяме в новелите на Николай Хайтов, изпитваме радост от възможността да се свържем с природата, с автентичния живот и екзотиката на планинските райони. Ние свободно скитаме из горите и дълбоко вдъхновяваме свежия въздух, който в съвременната епоха все повече започва да бъде възприеман като истинска заплаха.

В тези разкази връзката между човека и природата е представена в духа на древните традиции: силуетът на родната планина заема централно място, а героите я почитат и й се покланят както пред майка си. Оживена от обожаващите погледи на Николай Хайтов, планината надминава простото изображение – тя става символ на естествения начин на живот и тъжна метафора за нещо изгубено в нашия технологичен свят; нещо към което ще продължим да стремим без голяма надежда да го открием отново. /Симеон Султанов/