Безгръбначна Испания. Нахвърлени мисли за историята

Заради определено странно разстройство в способността за въображение, испанецът обикновено изгражда илюзии за миналото, а не за бъдещето - което би могло да е по-полезно. Колко много ни пречи представата, че сме имали изключителна култура с традиции и образци, които трябва да се съхраняват! Нима най-лошият песимизъм не идва от убеждението, че Испания е била перфектна нация през вековете, но след това е изпаднала в дълготраен упадък? Не е ли все едно да вярваме, че нашият народ вече е преминал своя златен период и сега страда от старческа немощ? Когато няма малцинство с влияние върху мнозинството или когато мнозинството не желае да приеме влиянието на малцинството - тогава или обществото отсъства, или вероятността му да изчезне значително нараства. Испания търпи политическа безпътица и освен това - което е далеч по-сериозно от политиката - затруднения в самия социален живот.