Обсебване

– Наистина ли го искаш?
– Разбира се! Но всичко зависи само от теб, за да стане истинско.
– От мен?!… Това е шега, нали?
– Никак не си мисля така...
– Ако беше толкова просто, вече щеше да бъдеш мой. Направих какво ли не, за да те спечеля.
– Излиза, че някъде си сгрешил.
– Но това звучи абсурдно?!… Дори ако бях сбъркал, ако наистина ме желаеше, щеше да ми простиш и всичко би било наред. А сега какво имаме? – нищо!
– Логически погледнато е вярно, но има и друго обяснение, което почти отменя значението на ситуацията...
…
– Защо тогава името ти е СВОБОДА?
– Как мислиш самият ти?
– Абсолютно съм объркан.
– Защото за да можеш да ме притежаваш и радваш свободно, трябва самият ти да нямаш стремежи или воля. Само по този начин мога да се чувствам удовлетворена и обичана. Както са правили всички останали в търсенето на щастие. Ясна ли съм?