Птиците идват да умрат в Перу

„Не съм имал предварителен замисъл: когато пишех тези истории, си мислех, че просто се наслаждавам на актът на разказването. Само след като отново прочетох сборника, осъзнах единството в неговото вдъхновение: личните ми демони отново ме възпрепятстваха да се отпусна. Изглежда ироничният и весел стил не може да заблуди никого – човешката природа продължава да ме учудва и кара да колебая между надеждата за някаква биологична или социална революция.” - Ромен Гари

Филмът "Птиците идват да умират в Перу", с участието на съпругата на Гари Джийн Сийбърг (която си отива година преди него), Морис Роне, Даниел Дарийо и Пиер Брасьор, предизвиква бурни реакции във Франция.
„Първият сценарий, който ще напишеш и сам ще режисираш през 1968 г., е адаптация по "Птиците идват да умират в Перу" с Джийн Сийбърг в главната роля. Дали кинематографистът има повече творческа сила от писателя? Във всеки случай способността ти да манипулираш истински тела и души излага на показ най-садистичните наклонности. Не си нито първият, нито единственият режисьор, който кара Джийн да играе подобна роля; дори най-благосклонните критици считат филма за непоносимо непристоен." (Нанси Хюстън, „Надгробен камък за Ромен Гари”, Леге Артис, 2006)

„Филмът поставя рекорди в Париж. Той разглежда безчувствена любов чрез ритуален танц около съдбата на една фригидна жена, която търси мъж за пробуждане сред периодични пристъпи на нимфомания. Това е шокиращо преживяване. Разказът и работата на Гари по филма са впечатляващи. Ужасявах се при мисълта как ще работя с него – желаех той да избере друга актриса вместо мен. Все пак стана добър филм; той е много чувствителен режисьор. Надявам се още веднъж да работим заедно.” – Джийн Сибърг