Димитър Казаков - Дора Валие

Това издание цели да проследи връзката между две важни личности. През юли 1980 година художникът Димитър Казаков е в Париж за откриването на своя изложба, където се среща с известната изкуствоведка от български произход Дора Валие, която познава от четири години насам, когато тя го е посетила в България. Тя споделя: "Много харесах Димитър Казаков. Той беше естествена личност и опитваше да се впише в българската художествена традиция. В чужбина винаги му се възхищават заради неговата уникалност и сигурността на ръката му."

При тяхната среща в Париж, Казаков й подарява албум с дванадесет рисунки и надписва "На Дора Валие" на първата страница, като добавя свой символ - "Гълъбът на Казаков". Художникът използва обикновен скицник, закупен за 8,40 франка, който рисува пред очите й буквално за минути. Този албум остава у Валие дълги години и по-късно тя решава да го съхрани в България.

След тази среща през 1980 г., Дора Валие пише есе за него със заглавие "Времето, живописта, паметта. По повод на Казаков", публикувано в каталога към изложбата му през 1981 г. във галерия „Ерве Одермат“ в Париж. В текста си тя оценява неговото творчество по начин, който не би могла да направи спрямо никой друг съвременен български художник: описвайки живописта му като независима от всякакви тенденции или конкретни модели.

Оценката й е впечатляваща особено предвид нейния авторитет сред творци като Пикасо и Миро; книгата й “Абстрактното изкуство” става класически труд в областта на изкуствознанието през XX век. Това определено представлява комплимент както за самия Kazakov , така и за българското изкуство въобще.

През периода между 1979-81 г., Казаков провежда десет самостоятелни изложби навсякъде – Европа, Ню Йорк и София; навсякъде той получава ентусиазирани реакции благодарение на своето екзотично και автентично присъствие.

Сигурно диалогът между тях започват още при първата им среща у художника — това проличава от писмото му до Валие през ноември 1979 г., където казва: "... твоята личност стана част от моето пътешествие към върха на изкуството." За него онази среща носи освобождение и вдъхновение.

Дора продължава да говори за Kazakov чрез различни поводи или кореспонденция (например написаното до Кирил Кръстев), което може би показва интерес към културата на родината си – тема която не следи активно според собствените си признания.

Накрая оригиналният албум тук представен принадлежи на госпожа Антоанета Войникова и е предоставен специално за това издание по случай седемдесетгодишния юбилей на Димитър Казаков.
Руен Руенов