Православните църкви през българското средновековие IX-XIV в.

Книгата е разделена на две основни части — монографична и каталог.

Първата част предлага кратък обзор на църковното строителство в българските територии от IV до началото на VII век, както и състоянието му по времето на формирането на българската държава. Въз основа на известен и новооткрит изворов материал, се разглежда литургичната практика в средновековна България с намерение да се свърже архитектурата на нашите древни храмове с ритуалните дейности, като по този начин се проследи развитието на богослужебната практика през периода на Българското средновековие и евентуалното й влияние върху ранните църкви. Изследва се историческият контекст относно наследството от езическите култове у българите, което личи в ранното храмово строителство от края на IX век. Освен това е анализирана терминологията, свързана с концепцията за християнския храм.

Втората част представлява каталог с описания на 590 църкви от 270 населени места в България, Македония, Сърбия, Гърция и Румъния. Тези церкви са построени през периода на Българското средновековие или имат връзка със средновековната история на България (чрез ктиторство, дарения и т.н.) или пък са разположени в пределите na съвременна България.