Църковните приложни изкуства от XV-XIX век в България

Това изследване разглежда специфичен аспект от нашето художествено наследство - църковните приложни изкуства, датиращи от XV до XIX век. Някои паметници са били обект на анализ и публикации от различни изследователи още в началото на 20-ти век. Въпреки това, специализираните обобщаващи проучвания са доста ограничени. Например, книгата на Никола Мавродинов "Изкуството на Българското възраждане" (1957) съдържа отделни глави, посветени именно на приложните изкуства. Трудът на Атанас Божков "Die bulgarische Volkskunst" (1972), за съжаление, е наличен само на немски език и е публикуван в Германия. Изследователите най-често се фокусират върху златарството, както показват трудовете като „Златарско изкуство“ от Димитър Друмев (1976) и "Златарските произведения от XVI-XIX век в Музея на Бачковския манастир" написана от Мина Иванов (1967). По-новата монография на Иван Сотиров "Чипровска златарска школа" (2001) също допринася за темата.

Дълго време вниманието към църковната миниатюрна дърворезба и литургичната везба остава пренебрегнато, както и изучаването на предметите и принадлежностите свързани с култа – без които функционирането му би било невъзможно.

Книгата е снабдена с множество изображения взети от личния ми архив и фотоархива на Института за изкуствознание.
От автора