Паркът "Врана" - история и композиция

Паркът „Врана" представлява важен пример на пейзажно парково изкуство, създаден в България през първата половина на XX век. Той притежава художествени качества, които го поставят наред с известните европейски паркове от XIX век. Паркът е част от имение с площ 140 хектара, принадлежало на българските монарси Фердинанд I и Борис III. През 2001 година синът на цар Борис III, Симеон Кобурготски, подарява имението на Софийската градска община; то се намира само на 11 километра от централната част на столицата.

Строителството на парк „Врана" започва през 1900 г., две десетилетия след освобождението на България от османско владичество. В този период отечественото градинско-парково изкуство тъкмо стартира своето развитие заедно с политическия, икономическия и културния живот в новосъздадената българска държава.

Процесът по изграждане на парка продължава цели 43 години и включва значителни предизвикателства през първоначалния етап (между 1900 и 1909 г.). Причината за трудностите е недостигът на растителен материал поради липсата на оранжерии и разсадници за цветя и дървета. Затова много фиданки и семена са доставяни от различни континенти, което обяснява разнообразието от растителни видове в настоящия парк.

Теренът, където днес се намира парк „Врана", бил гола равнина без гори по време на османското управление; единствено река Искър придавала живописие в околността. Паркът е предназначен да служи като лятна резиденция за царското семейство извън града. Това определило неговия интимно-пейзажен характер: формите му – дървесните масиви, цветните поляни, алпинеумите и алеите – наподобявали естествени природни форми подобно на повечето исторически европейски паркове.

При създаването му участие вземат множество градинари без известност сред именитите европейски ландшафтни архитекти като Кент в Англия или Пюклер в Германия.