Гадателят

В своето художествено творчество Мирча Елиаде (1907-1987) черпи вдъхновение от философията на Кант, която твърди, че пространството и времето не съществуват активно, а са резултат на чистата интуиция. Той развива своята идея за "възвишеното", което все още присъства в света днес, въпреки че е преплетено със земното. Действието се развива в уникалната атмосфера на предвоенния Букурещ – с горещите улици под лятното слънце, старинните каменни къщи и дворци, градинските оазиси и кварталните заведения - места, които раждат митовете и символиката в произведенията му. Герои в тези истории са обикновени хора с незабележителни животи, водещи рутинно ежедневие. В един момент обаче те извършват невероятен "скок във времето" без да осъзнават това! Останали в познатото им "букурещко пространство", но вече принадлежейки към различно време, те нямат представа за промените около тях. Елиаде изгражда оригинален фантастичен свят – странен и даже езотеричен, където поезията на стара Букурещка улица се смесва с древните митове като будто идващи от дълбините на Земята.