Концерт византийска музика

Със зеница свих се, твърде късно
към този ярък блясък подготвена.
И когато вече бях на земята, горещото си чело
Прислоних на ръката си.
След това моето име започна да се разпада по-бързо
от деликатната плът в гъста горчивина.
Забравила съм как да броя, дишам
и се обръщам. Бях празнота,
бях тъмен облак в своето движение. Така
дочаках влажното докосване на мокра глина,
която ме изпълни безстрастно, както водата
оставя следа върху напуснатия пясък.

А сега какво знаеш за мен? Само нещо
за краткото желание да надживея себе си,
само едно движение – може би плач и форма,
запечатана без намерение, набързо.
Как мога да ти обясня, че има
място, където съм по-реална от гласа ми,
който желае да ме пороби; по-силна
от светлината, в която ти ме виждаш?
Мислиш ли, че ме познаваш? Докосни
без колебание това рамо: мен няма.
А моето докосване е по-леко: ето,
вече не си онзи отпреди малко. Знам те;
горя на твоето рамо преди огъня.
Преди пепелта и преди всичко останало."