Обществен еXperiment

"Запознайте се с Марто К., който броди из мрачните коридори на несъзнаваното. Имаме нов герой! Това е Мартин К, който с тъмен ентусиазъм се лута не само в територии на недопустимост, а и в тези на забраната. Отдавна не сме имали такъв персонаж – романтичен, интересен и готов да ни разкрие всичко от своите преживявания. Той смело се противопоставя на тежестта на самотата ни, егоистичната самодостатъчност и нежеланите чувства.

Наистина имахме нужда от подобен герой и вече го притежаваме. Сходството му с Йозеф К. от произведенията на Кафка е минимално. Ще видите сами: Марто К. не е беззащитен; той активно противостои на всичко, което би могло да ни въвлече в някаква банална кафкианска ситуация със зловещ край. Ако трябва да лае - той лае; ако трябва да хапе - хапе жестоко!

Жанрът "обществен експеримент" не е нова концепция, но Мартин Карбовски я интерпретира по уникален начин. Той успява едновременно да бъде както участник, така и наблюдател в собствените си опити – описвайки ги с безпощадна откровеност към себе си и света около него.

От времето на Русо въпросът за искреността при лични изповеди винаги е бил поставян пред лицето на страхливата нечестност у всеки писател-екзибиционист. Вечно актуалният въпрос остава: „Докъде мога да стигна? Колко честно мога да бъда?“ Марто К. преминава много далеч – освободено от ограниченията на автобиографията или литературния маскен бал.

Сега можем спокойно да кажем, че никой досега не е достигал толкова дълбоко навътре в себе си просто чрез наблюдение и социални експерименти, комбинирайки сюжети между обществени явления и лични преживявания.
Марто K., както и Мартин Карбовски предлагат своя поглед върху живота около тях с такава лекота και естественост, че понякога трудно различаваме къде започват те като личности и къде завършват историите им.

Мартин Карбовски съчетава собствената си биография със социалните свои опити по един уникален начин — цитирайки Пърсиг: „Истината за света може най-добре να бъде намерена именно в биографиите“. Именно затова неговият труд възражда две надежди у мен — професионална и поколенческа.
Професионалната ми надежда произлиза от факта, че репортажният жанр все още живее! Все пак има нужда от талантливи хора като него за разказване истории по впечатляващ начин.

Втората надежда касае нашето поколение – това ще доведе до размисли относно идентичността му (дали то представлява загубено поколение или просто сборища от загубени индивиди). Четете внимателно книгата му за повече прозрения по темата!

Накрая бих искал пак да спомена екзистенциализма — конкретно думите на Киркегор относно Дон Жуан като наслаждението под формата самонаслаждение; но тук става дума също така за самоосъзнатия субект-наблюдател.
Като заключение можем спокойно da твърдим какво означава човекът—можеби Вселената гледайки през очите му намира свой отражение."
Любен Дилов-син