Partnerships for Profit: Structuring and Managing Strategic Alliances

Изправени пред нови нива на жестока конкуренция, десетки хиляди компании, включително и сериозни съперници, обединяват своите ресурси и знания с цел да разработят иновационни продукти, да постигнат икономии от мащаба и да получат достъп до нови технологии и пазари. Тези стратегически партньорства се считат от мнозина за конкурентно оръжие на 90-те години. Въпреки това, тъй като те размиват и променят самата структура и границите на корпорациите по непредвидими начини, управлението на тези алианси поставя мениджърите пред огромната задача ежедневно да изобретяват теорията и практиката си. Досега те са имали малко възможности за насоки.

В книгата "Партньорства за печалба", Джордан Д. Луис, международно признат специалист в областта на стратегическите алианси, предоставя първия подробен анализ на този бързо развиващ се глобален феномен. През пет години интензивно полево проучване, включващо над 500 часа интервюта с повече от 100 ръководители от около 40 американски, европейски и азиатски фирми, Луис е наблюдавал отблизо някои от най-успешните стратегически алианси в света. Чрез опита на компании като IBM, Fuji Xerox, Ford и Intel той подробно описва как мениджърите в тези водещи организации структурират различни видове партньорства – от неформално сътрудничество до пълноправни съвместни предприятия. С реални примери Луис демонстрира как партньорите изграждат доверие помежду си, развиват взаимопонимание и вземат общи решения при защита на основните интереси - важна тема сред директните конкуренти. Той подчертава как да избегнем грешката "Троянски кон", която много американски компании допуснали при споделянето на ключова информация със своите азиатски производствени партньори относно адаптирането към местните предпочитания.

Особено значима е цяла глава посветена на работата с други култури. Според Луис използването на стратегически алианси изисква истинска революция в бизнес практиките. За разлика от отношенията с дистанция , където първоначалните ангажименти доминират , алиансите предполагат споделени рискове и постоянна взаимна настройка . Той показва как алиансите неизменно влияят върху бизнес стратегията на цялото предприятие , тъй като решенията за целеви пазари изискват действия между група фирми . Накрая Луис разглежда как употребата им ще повлияе върху вътрешното управление особено по отношение преодоляване синдрома „неизобретено тук“. Влезли сме в ерата на стратегическите алианси.