Криминология: Теоретични основи

През 1996 година издателството на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ издаде моята книга „Криминология“, която беше преиздадена през 1999 и 2001 година. Целта на тази работа беше да предложи нов подход за структуриране на материала, различен от познатото в страните от бившия Източен блок, включвайки теми, които или не са били разглеждани в българската специализирана литература, или са новини за криминологичната сфера като цяло.

Процесът по написване на книгата съвпадна с два важни фактора: първият е свързан с разширяването на западната университетска криминологична литература чрез публикации като тези на Р. Гасен (Париж, 1988 г.), У. Айзенберг (Берлин и други места, 1990 и 1995 г.), Дж. Понти (Милано, 1990 г.) и редица други автори до края на века; вторият фактор се отнася до засилен интерес сред българските криминолози към темата – те активно публикуваха учебници по криминология самостоятелно или в съавторство - Б. Панев (Бургас, 1993 г.), В. Каракашев, Г. Георгиев и П. Цанков (Варна, 1995 г.) и И. Айдаров (София, 1994 г.). Анализът показваше какъв е приносът на българската криминология спрямо глобалното развитие в областта.

След началото на деветдесетте години световната литературa стана по-богата благодарение например на „Оксфордския криминологичен речник" (1994) и множество статии от водещи експерти в полето – повечето основани върху конкретни изследвания.

Интензивният напредък в criminology през последните десетилетия от XX век и началото на XXI век кореспондира с глобализацията на престъпността; нейна основна черта е транснационалността - характеризираща се със своето всеобхватно влияние , устойчивост , адаптивност , организираност и саморазвитие.
Боян Станков