Още една натрапница

За кого е предназначена творбата на Атанас Стойчев? Отговорът е прост - авторът има навика да открива книгите си с посвещения, които служат за освобождаване от всякаква отговорност, в духа на „Използвай на собствен риск“. В настоящата книга той дори включва две такива посветителски части – едната е насочена към целия му род до седмо коляно; другата – към приятелите, с които сме останали близки; онези, с които сме се разделили; както и към тези, с които не успяхме да изградим връзка. Освен това споменава познати, които няма да разпознаят себе си в текста и непознати, които може би ще се идентифицират.

Така че дори ако нямате късмета да сте част от неговото семейство, вероятността да намерите себе си сред посвещението остава. Но тук идва грешката ви - не трябва да бъдете спокойни! Читателите на Атанас Стойчев всъщност не са защитени. Авторът пише не за тях, а против тях. Вместо герои в сюжета му присъстват читатели - те наблюдават скрито зад завесата или надничат иззад врата на кръчмата и треперят при мисълта дали ще бъдат разпознати – уверявайки се все пак, че става въпрос само за чужди истории.

Но авторът никога не допуска наблюдатели - със своя непретенциозен стил той поставя тетивата и между ярките образи на обаятелни нахалници и отчаяни провалящи се фигури стрела разобличаваща истинското лице пронизително удря изненадания читател (много преди шокиращия финал). При Чехов пушки поразяват противника; Атанас Стойчев обаче залага лъкове в тази книга. Не казвайте после, че не сте били предупредени. Приятно оцеляване!