Цветята на клоунадата

Дори най-красивите цветя в крайна сметка ще увехнат, а и ние, хората, един ден ще се разпръснем.

„Сега ви моля да се насладите на звуците на вълните и крясъците на чайките, докато преглеждаме събитията от последните четири дни. Непоклатимият реалист би могъл да нарече тези дни истински фарс. Но действителният абсурд е фактът, че този ръкопис дълго време е служил като подложка за чаша чай при моя редактор и ми бе върнат с голям черен отпечатък от горещата чаша върху първата страница. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам мрачната история на жена си за моите проблеми, докато преминавам между радост и тъга. Фарсово е как оправям яката си пред заложната къща с надеждата, че тази изиграна увереност или даже арогантност ще скрие реалността за моето падение и колко ниско съм стигнал.

Всички сме клоуни. Ако искате да видите истинския фарс – погледнете отражението си в огледалото. Човекът потопен в реалността играе спектакъл на устойчивост и сила. Ако не можете да осъзнаете това, драги читателю, значи никога няма да можем да се разберем. Животът представлява лоша комедия; понеже не можем да променим това обстоятелство, трябва поне да направим опит той да бъде добър фарс. Обаче истинската действителност остава онова царство или място до което може би никога няма да достигна. Най-хубавото нещо за което мога само да мечтая е винаги da помня тези четири дни изпълнени със съчувствие - четири дни равняващи се на повече отколкото пет или дори десет години от живота ми; те имат по-голяма стойност от всичките ми досегашни преживявания.“