Несвършващо време. Спомени

"Когато мъжът навърши 50, той обикновено смята, че притежава само един орган. След това обаче започват да му напомнят и останалите. Каквото и да е положението на човек, рано или късно се връща към миналото си. И колкото по-рано го направи, толкова по-добре – за да не му е необходим „езиков памперс“.

Предпочитам сам да определям разказа за своята история, вместо наивно да оставям наследниците или доброжелателите да го правят.

Всъщност никой не проявява искрен интерес към ближния си; но от прочетеното поне може да остане едно приятно усещане. Благодаря и на всички вас."

Петър Стоянович

В мемоарите винаги има доза пикантност, а не просто сензации. Те трябва да съдържат време и характерни черти! В тях присъстват десетки важни истини, които съвременниците често нямат смелостта открито да изразят или признаят. Разбира се, човек не може само пасивно да бъде задължен на другите или единствено обективен спрямо фактологията. Нужно е баланс между двете страни – текстът трябва също така уютно и апетитно мирише като прясна храна за читателя."