Зеленото птиче - Разкази

Спомняш ли си как тичахме след Елена, която се разхождаше из света - без ясна причина или посока? Сега тя е спряла (само за кратко) под старата маслина, с розови очила на носа и те наблюдава. Или по-скоро разглежда околния свят в търсене на онзи Костадин, с когото ще избяга. Не от нещо, а към нови места – реката, хлебарницата или някой бар, изпълнен с непознати хора, които гледат през масите. Няма яснота накъде сочат погледите им; скрита зад смешните розови очила, просто върти глава и слуша шепота на вятъра. В тази книга има много вятър – бушува и удря, докато извлече болката и я остави забравена там, откъдето никога няма да се върне. Чудиш се защо именно розовите очила - защото чрез тях светът изглежда кръгъл и мек, без остри ръбове; дори зелените богомолки са нежни и обичливи.

Иван Вакрилов