Синя пустиня. Поезия

Тази книга представлява едно пътешествие. Пътуване на млад испанец, който открива българския език и го използва като свой любим поетичен инструмент. То е също така и опит на един младеж от Западна Европа да се запознае с посткомунистическите реалности в Узбекистан и Латвия. В него има и изследване на любовта и желанието към чужденеца от гледната точка на млад хомосексуален мъж. В крайна сметка "Синя пустиня" е стремеж към саморазбиране, но осъществено чрез взаимодействие с непознатия език, култура и хора. Това е пътуване през различни краища - през противоречиви забрани и разрешения, през понятията харам и халал. Парадоксално е, че именно ограниченията, срещу които стиховете протестират, придават дълбочина и красота.

Ярките узбекски образи заедно с рижките хайку на Марко Видал пренасят читателя в свят на живописни цветове – той може да ги види със собствените си очи, да усети аромата им във въздуха около себе си и болката им в сърцето си. Тази комбинация от лирична чувствителност с безстрашна смелост, искреност без компромиси и проницателност е истинска находка в поезията. Ето пример за такова произведение: модерните времена предлагат повече снимки отколкото мигове – само шест думи са достатъчни да се каже всичко.