Тихи години

Романът „Тихи години“ съдържа две основни повествователни линии, които разглеждат живота на двамата главни персонажи – баща и дъщеря. Историята на Богдана, разказвана от първо лице, представя едно затворено и несигурно момиче, което израства с хладния си и постоянно недоволен баща, както и с нежната, но неуверена Бела. Нейното любопитство, породено от редица трудно обясними събития, я насочва към открития в загадъчната история на семейството. Втората времева линия се съсредоточава върху Сватоплук – бащата на Богдана, чийто живот е изпълнен с провали и разочарования както в социален аспект, така и в личен план. Въпреки исторически контекст през двадесети век акцентът в романа остава върху личните взаимоотношения и индивидуалните опити.