Сбогуване

В България бащата на стареца бил богат търговец в текстилната индустрия. С времето той загубил зрението си и когато пристигнал в Израел, вече бил напълно сляп, на 51 години (роден през 1899 г.) и не знаел иврит. Отворил будка за продажба на вестници до входа на магазин от веригата Машбир лацархан в Тел Авив. Винаги се хвалял, че никой клиент никога не е успявал да го измами по отношение на парите.

Бащата на съпругата му работел като хладилен техник в Машбир лацархан. Той завършил инженерство в Белгия благодарение на спестяванията, направени от майка си специално за това. Тя усърдно пестила стотинка по стотинка за образованието на двамата си синове и управлявала бакалия в Малкия Тел Авив.

Смята се, че сред клиентите й е бил дори националният поет Бялик.

Тук влиза трети персонаж – Елиезер Манда, българин по произход и счетоводител във веригата Машбир лацархан. Той познавал продавача на вестници и неговия син – адвокат, който все още не е женен. Освен това познавал хладилния техник и чул за дъщеря му лекарка, която вече преминала тридесетте години. На продавача разказал за дъщерята, а после информирал техника за сина му; останалото вече било история.

Елиезер бил много срамежлив човек. Но след чудо надминал своя характер към четиридесетгодишна възраст и решил да се ожени. Когато станал четиридесет и четири години, имало щастието да стане татко на единствена дъ daughter .