Хляб, любов и други ангели

Текстът изразява дълбока носталгия и стремеж към възстановяване на невинността, която свързваме с нашето детство – усещането за дом, принадлежност и защита. Той подчертава болезнената самота в пространствата, от които не само детското ни аз си тръгва, но и предметите около нас, независимо от усилията да съществуваме едновременно в два различни света, подобно на ангели. Чрез травмите от думи и действия, както и загубата на майката, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса както в селото, така и в града с личните трагедии на хората. Все по-трудно е да се измъкнем от тези кризиси, тъй като все още опитваме да разберем езика на живота.
– Аксиния Михайлова

Според поезията на Станислава Станоева човекът е направен от звезден прах и божествени частици; след голямото избухване спомените се разпръскват из света. Единствено детската носталгия остава неизменна част от живота ни. Тази носталгия носи със себе си самотност и уязвимост, но също така предлага утеха и връзка с миналото. Носталгията функционира като светлина идваща отвъд хоризонта – осветлявайки пътя пред нас.
– Иво Рафаилов