Градинарят и смъртта

Моят баща беше градинар. Сега той е част от градината.

Това е разказ за един баща, неговия син и последното утро – едновременно милостиво и безмилостно.

„Тази книга не попада в никаква определена категория – отбелязва Георги Господинов, – тя трябва сама да създаде своята идентичност. Както смъртта не подлежи на жанрова класификация. Нито животът. Нито самата градина. Може да бъде роман-елегия, роман-градина или мемоар – какво значение има това за ботаниката на тъгата? История за напускащите ни бащи в един свят, който също си отива. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, хванати в шнорхела на цигарата и плуващи в различни води и облаци. За моя баща, който носеше тежестта на миналото върху раменете си и никога не спираше да го разказва. Този Шехерезадин образ - моят татко. Сега миналото тихо се пропуква и започва да пада върху мен с всичките му следобеди. Не става дума само за смъртта, а по-скоро за живота, който постепенно изчезва. Има важна разлика.“

Четири години след „Времеубежище“, Георги Господинов представя новото си произведение „Градинарят и смъртта“ – първата му книга след получаването на Международната награда „Букър“ (2023).