Камий, моето вдъхновение

В романа "Софи Дол" авторката споделя личната си трагедия като майка: в навечерието на Коледа, след четиридневна ужасна треска, 16-годишната й дъщеря Камий умира.

Потопена в своята мъка, Софи Дол пише с цел да увековечи спомените за последните мигове с дъщеря си и да прекара още малко време в присъствието на загиналото си дете. Тя се стреми да запази образа на Камий – нейния „искрен, открит и сияен“ поглед, моментите на близост и съпричастност, забавленията и безгрижния й смях. След напускането на Камий остава само празнота, организиране на погребението и опити за утешение към нейните приятели тийнейджъри и роднини.

Този роман не представлява просто изповед на една скърбяща майка или паметник за починалата; той е разказ за борба с непоносимото страдание, където написаното върху белия лист е своеобразен начин за оцеляване.