Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание

Прекратяването на наказателното производство не е нова концепция в българското процесуално право. То присъства както в Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. (който вече не е в сила), така и в по-късните версии на процесуалните закони – НПК от 1952 г., НПК от 1974 г. и настоящия НПК.

Тази процедура се счита за общ институт на наказателнопроцесуалната система, тъй като може да бъде приложена във всички фази и етапи на производството, но е важно да бъдат направени някои уточнения:

На първо място, изследването ще се съсредоточи само върху прекратяване на наказателното производство по време на заседанията в първа инстанция. Причината за това е, че спецификата и основните проблеми свързани с практиката и теорията при спиране на производствата от съда са най-значими именно през този стадий. Освен това условията за прекратяване и процедурите са почти еднакви както в заседанията на първата инстанция, така и във въззивната и касационната.

На второ място, анализът ще обхване единствено случаите с общ характер относно прекратяването по делата в съдебно заседание на първа инстанция. Причините зад това решение включват:

Специализираните основания за прекратяване при частни дела, описани в чл. 24, ал. 5 НПК, вече са били детайлно разгледани в правната литература.

Общите основания за спиране според чл. 289, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 точки 2 до 10 НПК предлагат множество специфики заслужаващи самостоятелна разработка.

Някои от представените тези вероятно няма да бъдат считани за безспорни; все пак ако те провокират научна дискусия, целта на тази работа ще бъде постигната.