Баща ми в мен. Есета и импресии за Васил Стоилов

„Винаги си спомням за баща си, когато търся своята идентичност. Той твърдеше, че е атеист, но всъщност наподобяваше на самотен отшелник, който след като е намерил своето равновесие, все повече се откъсва от света и живее в пустинята на човешкото съвършенство. Не желая да представям изкривен образ на баща ми пред тези, които не го познават. Той беше уникален в своята обикновеност и самотата му произлизаше от факта, че никой около нас не осъзнаваше колко малко нужно е на човек за истинско щастие.“

Спомените израстват като кокичета по пътя му сред пролетната красота. Клоните цъфтят благодарение на него – протегнали надежди към мен през сънищата ми. Виждам ръката му сред ярките цветове на небето в картината как се спуска с крило на птица – вечният закрилник на моя земен дом. /На баща ми/