ТЯ близката и далечната

Симфонията е съставена от множество ноти, а картината – от безброй докосвания на четката. Тя оставя своя отпечатък върху платното. Но можем ли да видим четката в творението или да чуем нотите в симфонията? Това, което ни носи радост, е хармонията; тя не представлява просто нота, а нещо много повече – Музиката. Женското начало наподобява музика; то се формира от разнообразие от лица, истории и образи с различни чувства и характери, които достигат до нас и нежно галят слуха ни в хармонията на „Тя, жената“. Никой досега не е успял да я изобрази напълно или да я разкаже до последната точка; никога не може да бъде възпета изцяло. Женското е като извора: независимо колко стомни носиш при него, няма как да го затвориш в съд. „Тя“ представлява движение – рисува форма и след това се изплъзва от тях. Подобна на облак в летен ден, който пътува нанякъде с любов към безкрайността – видима само на един поглед разстояние: тънка нишка между близостта и далечината. Когато я погледнеш с очи, тя бяга от ръцете ти; ако я докоснеш с пръсти, избягва погледа ти - близо и далеч едновременно; сетивна както абстрактна концепция; истинска но същевременно измислена – една прекрасна идея, необходима мечта и неизяснима истина.