За кьопоолуто и изкуфството

„Сам дойдох“ продължава с нова порция носталгични писма - фейлетони от българския психиатър Сергей Бояджиев, който живее в Шотландия.

Тези текстове са изключително остроумни и задълбочени, с устойчиви корени в сериозен културен контекст. Често носят хумористичен заряд и неизменно съдържат нотка на меланхолия (въпреки че не винаги следват клишето за „светлата“ страна). Писмата са адресирани до близки приятели и съмишленици на автора, с които той е водил дълги разговори. Те естествено са вдъхновени от мириса на шкембе със солидно количество чесън, консумирано в някоя известна кръчма от онези далечни времена, а сега по принуда заменено с полска консервна храна. Впечатляващо е как прекрасният български език е оцелял и бил шлифован през годините на „заточение“ сред суровата англосаксонска реалност, включително тази в Шотландия - всъщност това се явява един вид комплимент.

В първата част („Сам дойдох“) вече се срещнахме виртуално с получателите на тези писма; можете да ги откриете тук директно. Отново сме поканени на тяхната маса, където често присъстват „титани на мисълта и словото“, като например професор Калфов (псевдоним за объркване), доктор Христо Тодоров - заточеник в Канада; доктор Любомир Канов - предишен затворник в Америка; старши научен сътрудник и инженер Джони Пенков; както и Зигмунд Фройд. Макар писмата да изглеждат предназначени за малък кръг хора (какви хора само!), може би ще ви стане интересно да седнете при нас, да отпивате ракия и да опитате от кьопоолуто.
И нека се посмеем всички заедно!