Пътеводител на хубавите места

Кой знае къде точно в Родопите се намира Хазър баба – покровителят на пътешествениците? Какво кара светецте да усмихват лицата си? Къде растат ахатите? Има ли някой, който помни как се моли за дъжд на Молитвения камък в Дъждовница? А как става приготвянето на обредния кешкек? Кое цвете носи името четиресета хубост? Или как можем да уловим дивата вода?

От винаги сме изпитвали любов към необикновените места. Също така ценим случайните срещи по нашия маршрут. Обичаме заплетените пътеки, чийто край не е ясен и ни водят до крепости, водопади, странни скали или пресъхнали реки. Някои от тях ни отвеждат до махали с двама-трима души жители, където понякога прекарваме часове в разговори.

Това е въпрос на баланс – след като светът постоянно насочва вниманието си към едни и същи локации и хора – ние трябва да търсим онези неща, за които никой не споменава. Представям си красивите места като живописни сцени с множество истории зад себе си. Подобно на картина с бавно настъпващ залез в планината, когато очертанията на хълмовете постепенно изчезват и детайлите започват да се смесват. Тогава там горе, където сякаш няма нищо особено, забелязваме две-три светлинки в единия край на планината. След малко от отсрещната страна блесват още една-две светлини. По-нагоре в безкрайното пространство виждаме нови осветления – толкова много са те, че могат да бъдат преброени само с пръстите на ръцете ни. Ако огледаме около себе си ще установим колко такива места все още съществуват и те далеч не са застрашени от откритията; освен иманярите кой друг би проявил интерес към факта че върху един камък в Северна България векове наред идват хора за рисуване слънца или елени или издълбаване надписи?

С времето обаче значението както на местата така и на хората по пътя стана все по-осезаемо важностно . Заради това тази книга не разглежда само местата които постепенно изчезват от картографията , но също така отдава внимание и на тези хора , които живеят там и поддържат усещането че светът остава нормален и цялостен .