Пещерата

В едно неизвестно селце, един грънчар заедно с дъщеря си произвеждат глинени съдове в стара и примитивна пещ. Тяхната цел е да ги продават на голям модерен Център, който обаче отказва да закупи техните творения, тъй като те не отговарят на изискванията на клиентите. В опит да се адаптират, баща и дъщеря започват да създават фигурки от глина, но и тези усилия са безуспешни. Зетят на стария грънчар работи като охранител в Центъра и тримата решават да се преместят в огромния 48-етажен комплекс, където ще открият зловеща истина, която ще промени живота им завинаги.

Романът „Пещерата“ носи характерните черти на Сарамаго – нестандартна пунктуация, задълбочени размишления, притчи и библейски алегории. С психологическа и философска дълбочина авторът представя картината на значителни промени в ежедневието и съществуването на семейството както и във възприятията на съвременното общество.

Сарамаго изгражда ярка антиутопия с оруелски нюанси, преосмисляйки Платоновата метафора за пещерата с хора в окови. Центърът символизира фалшивия свят със сенките му - място за обитателите му затворници в измамна среда далеч от естествените усещания; той контрастира с искреността у простичките чувства – верността на куче или неочакваната любов – всичко това е част от истинската човешка природа.