Благ мехлем

Наслаждавам се на творчеството на Бойка Асиова, нейният уникален начин да интерпретира както видимото, така и невидимото в човешкия живот, а също така свежестта на езика от родния й край.

Завиждам ѝ – неведнъж съм споделял това с нея – за онези нейни живописни образи на стотина врабчета, които предизвикват сладки спомени за планинските хора. Те са естествени и първични, носещи свои искрени страсти и необичайна лексика; макар понякога да изглеждат груби в действията си, дълбоко в душите им е заложена нежност.

Възхищавам се от познанието ѝ за забравените думи, които като полъх от красивата котловина между три планини освежават задушното ни съвременно общуване.

Анжел Вагенщайн