По кривите пътеки на българския преход (и още). Поглед отдалеч

Сборникът включва публицистични произведения и интервюта, които проследяват важни събития и предоставят информация от различни страни. Повечето текстове обаче акцентират на значими моменти в България по време на прехода от диктатура към демокрация.

Не приемам твърденията на привържениците на комунистическия режим, че е остаряло и ненужно да се говори за неговите престъпления. Те наричат подобна критика „пещерен антикомунизъм“. Всички сме свидетели как ужасите, причинени от нацизма, продължават да бъдат предмет на нови книги, филми и научни изследвания дори след като този период е приключил и виновниците са били наказани. Въпреки това никой не определя тези действия като „пещерен антинацизъм“ или не подценява тяхното значение. Ситуацията с комунизма обаче е различна; той е съществувал много по-дълго от нацизма и е взел повече човешки животи. У нас политическата структура с променено име все още действа без remorse за многобройните си злодеяния. Лишена от истинска идеология – всъщност притежаваща фалшива такава – тя отпразнува свои годишни дни и герои, без да смята това за „пещерно комунизъм“. Продължава да манипулира обществото чрез познати методи - лъжи, полуистини и фалшификации на историята. Тоталитарните комунистически режими не са достатъчно проучвани или осъждани въпреки видимите им вреди: те оставят следи в промитите умове на хората, които са живели половин век при техния контрол; проявяват се в социалната несправедливост; водят до обезценяване на моралните стойности; както и до незнание относно историческите факти.