Моят път към и за архитектурата. По пътя. Албум

Модерността представлява явление с поне два основни аспекта: обективен, свързан със социално-икономическото развитие, известно като модернизация, и субективен, който се отнася до личните преживявания на индивида, включително неговите драми и трудности, както и артистичните и теоретични измерения на концепцията. Пеньо Столаров е човек, който самостоятелно се противопоставя на света. Той напомня за Дон Жуан в стремежа си да установи пряк контакт с Бога – това ми сподели Георгий Станишев един дъждовен октомврийски предиобед. В крайна сметка светът не страда по-малко от конфликтите с него отколкото самият Пеньо. А той носи счупени черупки от битките върху себе си като защитна броня. Няма как да бъде иначе. Пеньо Столаров е архитект, който успешно е преминал през бурното време на късния XX век в различни държави и политически системи под влияние на разнообразие от културни парадигми. Той олицетворява духа на своето време - колажен индивидуалист, адаптивен хищник с многообразие от интереси и склонност към риск; подозрителен към всякакви структури и йерархии. Формулата за успешното му плаване сред измамната красота на водите през последните 50 години – под заплашителните скали и между бурните течения при прехода между два века – е: Духът на времето (Zeitgeist), духът на мястото (genius loci) и универсалният аз.
Гл. ас. д-р Анета Василева